Ако искате да се заливате от смях, но и сърцето ви да трепва от тъга, ако искате да изпитате желание да влезете в диалог с героите, ако искате да излезете от театъра с пълна душа, тогава идете и гледайте новата постановка в Театър 199 – „Брудершафт“ (оригинално заглавие „Дом за събаряне“) от украинеца Анатолий Крим, реализирана от доайена на българската режисура Асен Шопов.
Анатолий Крим е световноизвестен освен с прозата си, най-вече с драматургията си. Лауреат е на много национални и международни награди. Пиесите му се играят по цял свят и в един момент едновременно 27 театъра в родната му Украйна поставят драматургията му. От няколко години България не прави изключение. Вече сме се срещали с „Квартет за двама“, режисьор Владимир Петков в театър „Възраждане“, „Цената на успеха“ режисьор Владлен Александров в Пазарджик, „За ползите от алкохолизма“, режисьор Владимир Петков в Търговище, „Прелестта на изневярата“, режисьор Йосиф Сърчаджиев в Сатиричния театър и режисьор Боил Банов в Хасково, „Телефонен звън от миналото“, режисьор Владлен Александров в Пазарджик и „Завещанието на целомъдрения женкар“, режисьор Ивайло Христов в Театър Българска армия.
Постановчикът Асен Шопов и сценографът Владо Шишков на „Брудершафт“ са жертвали егото си в името на текста. И това тяхно решение им се отблагодарява стократно в спектакъла. Декорът – маса с два стола, малко шкафче с телефон, една снимка на жена и няколко грамоти по стените, две врати и прозорец, от който се виждат железопътни релси. Шум от преминаващи влакове, малко тиха музика, великият Булат Окуджава: „Не везёт мне в смерти, повезёт в любви…“
Важни са героите, не толкова това, което ги заобикаля и озвучава. Две самотни души по дългия и сложен път към наздравицата брудершафт (ритуал за сближаване на двама души, които с преплетени ръце пият до дъно чаша с алкохол).
Пенсионираният железничар Степан Николаич (Васил Михайлов, великолепен) живее сам в къщата си и изведнъж му се налага да посрещне необичайна гостенка – бившата учителка София Александровна (прекрасната Стефка Янорова). Защо? Неговият син му казва, че му изпраща кандидатка за женитба, за да не е сам. Дъщерята на учителката обаче й обяснява съвсем друго нещо. Замесени са пари, които децата им изхарчват и долнопробна измама от тяхна страна. Безизходица. Но това се разбира по-късно. Още в началото двамата самотници, добродушният, открит и забавен железничар: „Наблюдавах живота само през прозореца на влака.“ и учителката, сдържана, притеснена и отчаяна интелектуалка, трябва да намерят начин да се разберат, да се сближат. Може ли наистина да има единство на противоположностите? Трудно, мъчително и заедно с това много смешно и трогателно. Човешка история, много истинска и реалистична, много близка, много наша. Случва се непрекъснато и навсякъде, от векове. Мислиш, че животът вече е свършил и трябва просто да го дочакаш да отмре, но ти се искат все още малки, дребни радости, ръка в ръката ти, обич, топлина и… надеждица за тях. Иначе: „За самотника целият свят е пустиня.“ (Степан Николаич).
Режисурата на Асен Шопов е изключително чувствителна, нежна, с внимание към детайла, към нюанса, към крехкостта на човешката душа. Той е извадил най-доброто от най-доброто от актьорския талант, възможности и умения на Васил Михайлов и Стефка Янорова.
Тази роля на Васил Михайлов ще се помни винаги, ще се цитира и възхвалява. Удивителната гъвкавост на преживяванията му, непосредственост и искреност в поведението му, щедрото му раздаване и изумителното му чувство за хумор, го правят недостижим като Степан Николаич.
Стефка Янорова е като че ли по-прибрана, по-строга, но в това се изразява майсторството й – зад тази привидност, която крие буря чувства, несподелени желания, неосъществени мечти да изгради един богат образ. Пак ще кажа – прекрасна акстриса.
Не се лишавайте от насладата да изпиете един брудершафт в Театър 199.
Даниела Стрелкова-Дянкова
Ноември 2014 г.
София