Наричат го „ужасното дете на Германия“. Пиянство, наркотици, жени, мъже… Антиконформист, антикомунист, антисемит, хулиган. Казва за себе си: „Аз съм нежен анархист.“ И още работохолик. Световно известен. Един от най-поставяните немски драматурзи след войната. Навсякъде. Това е Райнер Вернер Фасбиндер. Сценарист, филмов режисьор, кино и театрален актьор, продуцент, театрален директор, драматург, редактор, оператор, композитор и дизайнер. Снима 41 филма, 2 телевизионни сериала, 3 късометражни филма, 4 видео продукции, изиграва 36 роли, написва 4 радиопиеси, 24 театрални пиеси, 37 сценария и е съавтор на още 13 сценария. И всичко това за живот, продължил 37 години, а други не биха могли да го постигнат и за два дълги живота. Бърза, защото се страхува от смъртта. „Страхът ме връхлита при писане, при чукане, внезапно идва, докато закусвам сутрин…“ България е гледала филмите му, но почти не познава драматургичните му текстове.
И сега Народният театър „Иван Вазов“ избра пиесата му „Свобода в Бремен Госпожа Геше Готфрид“, написана по истински криминален случай от 19 век. Геше (Александра Василева) се бори за свободата си, за човешките си права като помита всичко по пътя си. Това е битка с общоприетия морал, който би трябвало да защитава доброто от злото, но не го прави, а обръща човеците срещу човека. Религиозните и нравствени норми, създадени от човека са превърнати в бумеранг. Или както казва режисьорът Григор Антонов: „Моралът, това е поведението, което общността очаква от човека. Попадайки обаче в ръцете на общността, моралът се превръща в тирания.“
В камерната зала на театъра сценографката Петя Боюкова е изградила от дърво кръг, заобиколен от дървени сандъци. Пътеката, извеждаща от кръга завършва пред плъзгаща се врата, която оформя кръст и която прекрачват мъртвите, озарени от червена светлина. Пред този кръст Геше се опитва да измоли милост от Бога след всеки свой грях, а те са най-тежките – убийство. Моли се хем фанатично, хем същевременно без плам и вяра. Представлението започва с една много силна сцена, в която първият съпруг Милтенбергер, едно властно и ярко присъствие на Цветан Алексиев, с крясъци и грубости издава заповеди за желанията си на облечената в бяло героиня, която сама си надява примка на шията и тича в кръг като обезумяла, уплашена като подгонено животно да изпълнява нарежданията, като хипнотизирана, без мисъл, без чувства, само един страх. Кръглият подиум се превръща в арена за корида. Бие я, унижава я пред приятелите си, гаври се с нея. Убива го с отрова. Той е първият от многото. Бавно с всеки нов труп бикоборската арена се превръща в боксов ринг, в който има един единствен победител, тя самата, Геше. Постепенно върху бялата рокля все по-често се появява черно палто с качулка, докато накрая то е заменено със стилизиран военен мундир. Вторият съпруг, също убит е единствения, който й вдъхва малко надежда, сваляйки примката от шията й, но и той я предава. Следващите убийства са с шеметна бързина, решителни, безкомпромисни, безмилостни. Музиката е повтаряща се, тържествена, заплашителна (композитор Христо Намлиев).
Григор Антонов е създал един естетски, стилен, почти съвършен спектакъл. Висшият му пилотаж не е лъжица за всяка уста. Цялостен, много силно въздействащ, с много вкус и внимание към детайла, към нюанса. От на пръв поглед постановка за феминизма и еманципацията „Свобода в Бремен…“ се превръща в нещо много по-голямо и всеобхватно, много добре измислено и изпипано. От един момент нататък вече не е важно жена или мъж е героинята, героя, защото вече става дума за човешко същество, което отчаяно се бори за оцеляването си, за свободата си, за правото само да ръководи и бизнеса, и живота си. Самотна, но силна Геше на Александра Василева е обкръжена от един враждебен свят, но дали победата й над него е истинска? Дълбок психологизъм и драматизъм излъчва актрисата и през повечето време те са в синхрон с цялото. Но има и моменти, в които играта й е прекалено силова и агресивна, тогава тя не просто прехвърля рампата, а я прелита отвъд стените на зрителната зала сякаш камерната сцена е стадион. И това е единствения недостатък, на както казах почти съвършеното представление. За него допринасят партньорите й: Николай Урумов, Владислав Павлов, Валери Йорданов, Албена Ставрева…
Ако искате да се насладите на театър от висша класа, идете и вижте „Свобода в Бремен Госпожа Геше Готфрид“ на Райнер Вернер Фасбиндер в Народния театър.
Даниела Стрелкова-Дянкова
март 2014 г.
София