БЕЗ СВИДЕТЕЛИ

Аплодисменти – няма. Възторзи – няма. Слава – няма. Просто, защото публика няма. Така е за Виктория Глас, двойничката, евентуалната заместничка на великата Мария Калас. Заместването така и не става. Но Калас вече също я няма. И ето го денят на концерта, на който най-после Виктория Глас ще пее. Вярно, арии из репертоара на другата, но ще бъде на сцената. Часовете до концерта се изнизват, минутите изтичат и тя е сама със себе си. Пиесата „Глас“ на Елена Алексиева е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на българската драматургия през последните години.

Новата й постановка в Народния театър е събитие, явление, взрив в театралния ни живот. Неин режисьор е Стоян Алексиев, а на сцената е актрисата Яна Титова.

Решението на режисьора е необичайно, оригинално, дори шантаво в най-хубавия смисъл на тази дума. Изборът на твърде младата за тази роля актриса е една от блестящите му идеи. Тя е малко гаменка, малко Гаврошка и най-вече бунтарка. И този бунт понякога драматичен с трагедийни нотки, понякога облечен с гняв е ядрото на спектакъла. Сценичното пространство (сценограф Венелин Шурелов), е едновременно условно, символистично, метафорично, фантазно и все пак не съвсем отдалечено от реалността, близо до границата й. И в него Стоян Алексиев прави невероятни игри с осветлението, светлосенки, акценти, затъмнения… Ненатрапливата, но драматична и силна музика на композитора Калин Николов звучи в точните моменти.

Яна Титова непрекъснато се преобразява на сцената, приковава вниманието, елегантно смесва младостта с изминалите дълги години. Жива е, изгаряща, искряща. Магнетична, с мощно излъчване, а всъщност е така крехка! Сама със себе си търси и се бори за своята идентичност, индивидуалност, за свое място в изкуството, за смисъла на своя живот. Дали ще успее? Гласът й ехти през микрофона като зов за помощ. Израснала, уверена, дълбока, великолепна е Яна Титова в тази роля.

Режисьорът Стоян Алексиев не е командвал актрисата, не е нареждал, не е диктувал, но не се е и „скрил“ в нея. Ярка режисура, обаче без да засенчва актрисата. Те просто са слети в едно, но всеки един от тях е личност. Затова на сцената греят две звезди. Яна Титова и Стоян Алексиев.

„Глас“ в Народния… Изключително преживяване. Незабравимо.

 

Даниела Стрелкова-Дянкова

Март 2015 г.

София

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *