Не съм гледала балет не помня от кога и естествено не разбирам, т.е. пълна дилетантка съм. Но помня от кога познавам моята приятелка и колежка Мая Праматарова – от онова прелестно време преди 100 години, когато бях заек в професията, а тя работеше в Дирекция „Театър“ на Министерството на културата. Често ходех там и попивах думите и разговорите на всички за театъра. После започнах да пиша за театър, специализирах и станах театрален критик. За жалост много вода изтече…
Когато Мая ми се обади да гледам спектакъла на балет „Арабеск“ „Тайната Данте“, на който тя е драматург, не бях особено въодушевена, но все пак отидох заради старото приятелство. Но в залата на Музикалния театър „Стефан Македонски“ ме чакаше огромна изненада – Божественият Данте и Вълшебният „Арабеск“ ме погълнаха и поведоха на разходка из миналото днешното и бъдното време, погалиха сетивата ми, разтърсиха душата ми, докоснаха сърцето ми… Невероятната музика на Румен Бояджиев-син и хореографията на Асен Наков ми разказаха истории и шептяха приказки за любовта, възхваляваха човешкото у човека, у мен. Мултимедийната сценография на Катрин Красимирова, костюмите на Адриана Найденова, художественото осветление на Георги Буюклиев, допълваха и подчертаваха създадената от балета феерия. Въображение, фантазия, красота…
Страхотен сюрприз! А нямах рожден ден.
Даниела Стрелкова-Дянкова
Април 2026 г., София