Режисьорът Теди Москов винаги е бил изключително противоречива творческа личност в българския театър. Около него се чуват викове от „осанна“ на тези, които го намират за забавен, изобретателен, с невероятно въображение и чувство за хумор, до „разпни го“ на онези, които го смятат за скучен, повтарящ се и че като си гледал един негов спектакъл е достатъчно, все едно си видял всичките му постановки. Сега при срещата му със сицилианеца Луиджи Пирандело на сцената на Народния театър „Иван Вазов“, откриваме един неочакван, различен и нов Теди Москов.
„Пирандело е източник на голяма гордост за нас италианците. Той е авторът, който смени лицето на театъра на ХХ век, без неговия гений щяхме да изглеждаме по-малко сложни…“, пише режисьорът Франко Дзефирели. Други театрални специалисти откриват във фарсовите елементи на драматургията му намек за и наченки на появилия се по-късно театър на абсурда. Но за съжаление не може да се каже,че българският театър е отделил заслуженото от него внимание на Пирандело. Постановките на пиесите му не са много чести в историята на театъра ни, но със сигурност в нея ще остане една, която се е превърнала в знакова и емблематична – „Хенрих IV“ на починалия неотдавна режисьор Енчо Халачев в Народния театър с участието на великолепния и незабравим Апостол Карамитев.
Но сега става дума за пиесата на Пирандело „Каквато ти ме искаш“, появяваща се за първи път в България като преводът е поръчан специално от Теди Москов на актрисата Ернестина Шинова. Творбата е била вдъхновена от действителния случай в следствие на Първата световна война, познат в съдебните анали и в медиите като „случаят Брунети-Канела“, интересът, към който не отслабнал повече от 40 години.
Първото особено ярко впечатление, което прави постановката на Теди Москов е визуалната й среда, чието решение е на самия режисьор като негови съмишленици и съавтори са художникът Чавдар Гюзелев и костюмографката Свила Величкова. Влизайки на голямата сцена, където е настанена, публиката се изправя на сантиметри от голям, прозрачен екран, който е използван не само по предназначение, но и като стена, зад която са актьорите. Декорът е в дълбока перспректива сякаш е отправен към отвъдното на миналото. Освен, че се прожектират образи, през цялото време на тази първа част по завесата трепкат бели петънца като на стара филмова лента. Зад нея всичко е черно-бяло или по-скоро в различни нюанси на сивото. Непознатата (Снежина Петрова, която за първи път се среща с Теди Москов и играе чудесно, както винаги), е попаднала в дома на известния писател Карл Салтер (Стоян Алексиев) без съзнание за собствената си идентичност, без спомени, без представа за бъдещето, надянала маска, непозната за самата нея. Появява се неизвестен мъж и нещата постепенно започват да се разплитат донякъде, което става във втората част в директен контакт с публиката и синьо-зелена окраска, перспективата е още по-дълбока. На сцената са и роднините: бившият съпруг Бруно Пиери (Цветан Алексиев), леля Лена (Жорета Николова), чичо Салезио (Марин Янев), сестрата Инес Маспери (Вяра Табакова) и други познати.
В случая Първата световна война е довела до тоталното объркване на героинята, но конкретният повод може да бъде всякакъв друг. Пиесата и постановката, повтарям, в съвсем неочаквана за Теди Москов естетика и стилистика са за човешката идентичност, за съзнанието и знанието за самия себе си, за евентуалната лъжовност на маските, които надяваме в търсене на тази идентичност и сменяме с надеждата, че всяка следваща е истинската. Какъв е импулсът да търсим и да променяме? Желанието да бъдем приемани, обичани, харесвани? И може ли да се постигне еднозначен резултат, еднозначна реалност? Сметкаджийство, лични интереси, измами, алчност. А човечността, истината? Краткото като времетраене представление синтезирано и силно наситено с вътрешна енергия събира всичко това и още много. Актьорският екип е хем сплотен, хем изграден от строги индивидуалности, в съзвучие и с отделни бляскави арии. Това още са: Никола Додов (Боффи), Илияна Коджабашева (Моп), Сава Драгунчев (Силвио Маспери), Елена Телбис (Дементната) и др.
„Каквато ти ме искаш“ е явление в театралния ни сезон дотук. Поздравления, г-н Москов!
Даниела Стрелкова-Дянкова
Октомври 2014 г.
София