Касиел Ноа Ашер. Странна. Различна. Особнячка. Чешитка. Необикновена. По някакъв свой начин специална. Забележителна. Такава я виждам аз. А сигурно и повечето от вас. Сега тя празнува два юбилея – 50 изживени години и 30 от тях – на сцената. Празнува ги с пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, с която той е най-известен. Но използва първоначалното й заглавие „Нощта на покера“. Защо ли? Посвещава постановката и актьорското си изпълнение на любимия си професор Крикор Азарян. В неговия театър.
И така, защо е предпочетено първото заглавие „Нощта на покера“? Защото режисьорката акцентира върху тезата, че животът е игра. Игра от първия миг, та чак до последния, до падането в бездната или до полетът сред облаците на небето. Ние играем пред другите, за другите, играем пред себе си, за себе си. Не спираме. Така дишаме, така съществуваме, така живеем… Играейки. Игра страст, игра забавление, игра риск, игра мъка, игра болка. Тук, в постановката от време на време белязана от интересно хореографско решение. А музиката на Емилиан Гацов-Елби префърцунено наречена „звуков дизайн“? Не мога да кажа нищо по-добре и по- точно от Ирина Гигова: „Музиката на Емилиан Гацов-Елби сама по себе си е спектакъл.“ Овации!
В сценичната среда и в костюмите, дори и в тези на изисканата и финна по автор Бланш Дюбоа (Касиел Ноа Ашер), преобладава светът на Стенли Ковалски (Йордан Ръсин). И прелюбопитно и нестандартно е изграден неговият образ – не тип разярения бик а ла Марлон Брандо, а безхаберен нехранимайко, перфиден и жесток психологически насилник. Една силна „ръка“ на Йордан Ръсин в тази игра на покер. Неговата партньорка Ели Колева (Стела), макар и дошла от онзи, „красивият“, „благовъзпитан“ живот, прегръща с любов „дивото“ и в „джунглата“ й харесва.
И сега, по обратен ред стигам до Бланш, за мое разочарование и съжаление – най-слабата „ръка“ в тази игра на покер. Това не е прочутата и мечтана от всички актриси героиня на Тенеси Уилямс. Тази на Касиел Ноа Ашер сякаш е родена в един квартал със Стенли. Прекалено груба, недодялана, дори не се опитва да се преструва на изящна аристократка, израсла в голямо имение. Защо я прави такава режисьорката и актрисата? Нямам отгавор на този въпрос. Не откривам и отговора на въпроса не разбира ли Касиел Ноа Ашер, че това обезсмисля всичко?
Енигмата, загадката понякога са хубаво нещо. Но не съм сигурна, че в случая е така.
Даниела Стрелкова-Дянкова
Ноември 2021 г., София