Режисьорът Антон Угринов стана вече проникновен познавач и изследовател на световноизвестната френска авторка Ясмина Реза. От няколко сезона в Сатиричния театър показват постановката му на „Арт“ – едно чудесно преживяване. Сега в Народния театър няма билети за спектакъла му „Богът на касапницата“. Тази пиеса бе реализирана за първи път у нас от професор Пламен Марков в Модерен театър под заглавието „Божествата на касапите“, но мина някак незабелязано без да може да се усети истинската й стойност. Сега представлението на Антон Угринов взривява емоциите ни, възприятията ни, мислите ни и оставя дълбоки следи у нас.
На пръв поглед сюжета е прост. Две семейни двойки се срещат, за да изяснят конфликта между единадесетгодишните си синове. Единият нарича другия „доносник“, той пък му избива с пръчка два зъба. Родителите са от средната заможна класа и претендират, че са цивилизовани. И намерението им е разговорът да мине така. Започват кротко и спокойно да коментират случилото се, макар че вече у едната майка Вероник Улие (Радена Вълканова), се усеща леко напрежение за ударения й син. От друга страна бащата на побойника, Ален Рей (Владимир Карамазов), преуспяващ адвокат, непрекъснато говори по телефона по работа без да се съобразява с другите. Жена му Анет Рей (Александра Василева) е изнервена, страдаща и измъчена от вечното отсъствие на мъжа й от реалността и домашните проблеми в името на професията му. Тя признава лошото поведение на детето си. Сговорчив е и другият баща, търговецът Мишел Улие (Юлиян Вергов). Действието се развива в изискания хол на семейство Улие. Сценографът Никола Тороманов само е загатнал, без да показва претрупан разкош, защото това би било излишно, с нищо не би подкрепило ставащото между героите. Аскетичният му декор е много стилен. Кафе. Сладкиш. После уиски. Любезности. Но постепенно и незабелязано ситуацията се променя. Появява се Богът на касапницата и всява раздори. Започват караници, обиди, нападки. Хората се преобразяват, все едно не са същите. Комедията става трагикомедия. Продължаваме да се смеем на абсурдните реплики и реакции, но с тъга в очите. И смешно, и забавно, и дори страховито развитие на отношенията. На финала скандалът между четиримата придобива ужасно грозни форми. Настървяването става озверяване, неприязънта е личностна. Всеки е срещу всеки, отвреме навреме се прегрупират, съюзяват, разделят…
Режисьорът Антон Угринов наблюдава героите през много специален и силен микроскоп. Анализът му е подробен, обстоен, разнищващ ситуациите, реакциите, поведението, постепенната промяна. Безупречен. Интересува го психологията на действащите лица, техните дълбоки причини и следствия. Прави верни изводи за драмата на днешния човек, за самотата му, за невъзможността му да общува с другия, да се социализира, да живее живота си. За Антон Угринов е важна същността на нещата. Той казва: „В текста на Ясмина Реза ме интересува темата за експанзията на политическата коректност и онзи фундамент, върху който се изгражда цялата логика на изкуството на общуването. Липсата на свобода в отношенията. Принудата да не назоваваме нещата с истинските им имена и как табутата раждат демони.“
Подборът му на актьорите е изключително точен. Работата му с тях – детайлна. Радена Вълканова е прекрасна, неистова. Нейната писателка Вероник още от самото начало е раздразнителна, но актрисата го показва деликатно в майсторски изиграни опити да го прикрие и бавно и постепенно достига до по-късната си яростна нападателност. Владее до съвършенство нюансите, които разкриват психологията на героинята й. Зле говори за журито на наградите на Съюза на артистите в България „Икар“, че не я включи в номинациите за женска роля. Надявам се журито на следващите театрални награди „Аскеер“ да прояви повече компетентност. „Отсъстващият“ Владимир Карамазов всъщност ярко присъства и изпълва сценичното пространство. Неговата незаинтересованост прераства в активно участие в раздора, постигнато с различни актьорски прийоми и умения. Разсеяността му изчезва и той съсредоточено навлиза в конфликта. Една крачка назад са Александра Василева и Юлиян Вергов, но и те достойно партнират на колегите си. Тя, притеснена, чувства се виновна за постъпката на сина си, неочаквано се променя до неузнаваемост, груба, разюздана, нямаща нищо общо с хрисимата жена от началото. Той също коренно се променя без да подсказва и да предвещава такъв развой на образа си.
Ето какво става, когато се появи Богът на касапницата. Не го допускайте до себе си.
Даниела Стрелкова-Дянкова
Блог за театър
Февруари 2017 г. София