Етикет: Театър 199

ОТМЪЩЕНИЕТО НА ДУШАТА И РАЗКАЗВАЧЪТ НА ПРИКАЗКИ

            Чели ли сте приказките на Оскар Уайлд? Приказки за пораснали деца. Те винаги са ме омайвали, мъдри, дълбоки, поетични, нежни, поглъщат те и никога не можеш да ги забравиш. Ако сте ги пропуснали, много сте сгрешили и трябва да се поправите. Намерете ги и четете, отдайте им се. Една от тях е омагьосала театралното изкуство и режисьорът Мариус Куркински я пресъздаде на сцената на Театър 199.

„Рибарят и неговата душа“. Влизаш в театралния салон. Сядаш на мястото си. Поглеждаш към сцената… вече си в приказката преди още да е започнала. Стар дървен шезлонг, върху него дълъг бял шал (има и такъв червен и режисьорът заедно с актьорите умело ги обиграва) и… шумът на морето. На брега си. С простички средства декорът на Петя Стойкова оживява и е съразказвач на историята. Жуженето от разговорите на зрителите изчезва, заглушено от морските вълни. Вече 13 години тези вълни обливат сцената на Театър 199. Дълъг живот за театрално представление. Гледах го на предпремиерата и сега пак. Спомените изникнаха, очарованието на ставащото ме обхвана и аз се потопих в дълбините на Оскар Уайлд, Мариус Куркински и четиримата актьори: Радена Вълканова, Ани Пападополу, Владимир Карамазов и Велислав Павлов. Те се превъплъщават едновременно като герои и като разказвачи, изпълнявайки по няколко роли. Съществуващите условност и оскъдност на средствата се превръщат в плюс, добре обмислен и богатство, защото дават простор за фантазията на зрителя. Силата и въздействието на словото се преобразуват във визия, която едновременно съществува, но и дава свобода на въображението. Оскъдни са и звуците и музиката в представлението, но въздействието им е оглушително. Тук Мариус Куркински продължава великолепно цялостния си замисъл.

Всъщност „Рибарят и неговата душа“ е една приказка за живота, една метафора за живота. А ето какво казва Оскар Уайлд за него: „Хората сега гледат на живота като на хазартна игра. А животът не е игра. Животът е тайнство. Неговият идеал е любовта. Неговото пречистване – жертвата.“ Да, любовта е по-силна от всичко, но не може да съществува без сърцето, без душата, без ума. Една епопея на любовта, тъжна и страстна. Красиво… до болка.  На сцената Мариус Куркински и екипът му успяват да разкажат с думи и образи неразказващото се, създадено само веднъж в гениалното съзнание на автора. И ни зашеметяват с енергията си, с умението си да вложат всичко от приказката в театралното й превъплъщение. Актьорите са прекрасни в единомислието си и в соловите си изпълнения. Съзвучието идва от дълбокото им потъване във въображението, символите, мъдростта и прелестта на това, което правят. Няма да ви го разказвам. Думите са безсилни. Или четете, или гледайте. А най-добре и двете. Без да искам до ощетявам другите актьори, държа да кажа за невероятното присъствие на Радена Вълканова в това представление, за тънката й чувствителност, за трептенията й и за стабилността й. Нейната магьосница е зла и лукава, но и по човешки търсеща и искаща щастието. А като Душата на Рибаря е направо изумителна. И страдаща и отчаяна, но и устремена, борбена, решена на всичко, за да получи това, което иска. Актрисата не пести сили и енергия и задълбава в детайлите, в нюансите и в почти незабележимото на пръв поглед мощно излъчване.

Думите ми не стигат, за да изразя чрез тях каква е приказката на Оскар Уайлд, представена от Мариус Куркински. Мога само да съжалявам, че нямам пред себе си хиляда и една нощ с тях. И последно. Само нежната душа, мъдрото сърце и острият ум на този режисьор могат да родят такъв спектакъл.

 

Даниела Стрелкова-Дянкова

Блог за театър

Май 2017 г., София

ДА ПИЕМ БРУДЕРШАФТ!

Снимка: Симон Версано
Снимка: Симон Версано

Ако искате да се заливате от смях, но и сърцето ви да трепва от тъга, ако искате да изпитате желание да влезете в диалог с героите, ако искате да излезете от театъра с пълна душа, тогава идете и гледайте новата постановка в Театър 199 – „Брудершафт“ (оригинално заглавие „Дом за събаряне“) от украинеца Анатолий Крим, реализирана от доайена на българската режисура Асен Шопов.

Анатолий Крим е световноизвестен освен с прозата си, най-вече с драматургията си. Лауреат е на много национални и международни награди. Пиесите му се играят по цял свят и в един момент едновременно 27 театъра в родната му Украйна поставят драматургията му. От няколко години България не прави изключение. Вече сме се срещали с „Квартет за двама“, режисьор Владимир Петков в театър „Възраждане“, „Цената на успеха“ режисьор Владлен Александров в Пазарджик, „За ползите от алкохолизма“, режисьор Владимир Петков в Търговище, „Прелестта на изневярата“, режисьор Йосиф Сърчаджиев в Сатиричния театър и режисьор Боил Банов в Хасково, „Телефонен звън от миналото“, режисьор Владлен Александров в Пазарджик и „Завещанието на целомъдрения женкар“, режисьор Ивайло Христов в Театър Българска армия.

Постановчикът Асен Шопов и сценографът Владо Шишков на „Брудершафт“ са жертвали егото си в името на текста. И това тяхно решение им се отблагодарява стократно в спектакъла. Декорът – маса с два стола, малко шкафче с телефон, една снимка на жена и няколко грамоти по стените, две врати и прозорец, от който се виждат железопътни релси. Шум от преминаващи влакове, малко тиха музика, великият Булат Окуджава: „Не везёт мне в смерти, повезёт в любви…“

Важни са героите, не толкова това, което ги заобикаля и озвучава. Две самотни души по дългия и сложен път към наздравицата брудершафт (ритуал за сближаване на двама души, които с преплетени ръце пият до дъно чаша с алкохол).

Пенсионираният железничар Степан Николаич (Васил Михайлов, великолепен) живее сам в къщата си и изведнъж му се налага да посрещне необичайна гостенка – бившата учителка София Александровна (прекрасната Стефка Янорова). Защо? Неговият син му казва, че му изпраща кандидатка за женитба, за да не е сам. Дъщерята на учителката обаче й обяснява съвсем друго нещо. Замесени са пари, които децата им изхарчват и долнопробна измама от тяхна страна. Безизходица. Но това се разбира по-късно. Още в началото двамата самотници, добродушният, открит и забавен железничар: „Наблюдавах живота само през прозореца на влака.“ и учителката, сдържана, притеснена и отчаяна интелектуалка, трябва да намерят начин да се разберат, да се сближат. Може ли наистина да има единство на противоположностите? Трудно, мъчително и заедно с това много смешно и трогателно. Човешка история, много истинска и реалистична, много близка, много наша. Случва се непрекъснато и навсякъде, от векове. Мислиш, че животът вече е свършил и трябва просто да го дочакаш да отмре, но ти се искат все още малки, дребни радости, ръка в ръката ти, обич, топлина и… надеждица за тях. Иначе: „За самотника целият свят е пустиня.“ (Степан Николаич).

Режисурата на Асен Шопов е изключително чувствителна, нежна, с внимание към детайла, към нюанса, към крехкостта на човешката душа. Той е извадил най-доброто от най-доброто от актьорския талант, възможности и умения на Васил Михайлов и Стефка Янорова.

Тази роля на Васил Михайлов ще се помни винаги, ще се цитира и възхвалява. Удивителната гъвкавост на преживяванията му, непосредственост и искреност в поведението му, щедрото му раздаване и изумителното му чувство за хумор, го правят недостижим като Степан Николаич.

Стефка Янорова е като че ли по-прибрана, по-строга, но в това се изразява майсторството й – зад тази привидност, която крие буря чувства, несподелени желания, неосъществени мечти да изгради един богат образ. Пак ще кажа – прекрасна акстриса.

Не се лишавайте от насладата да изпиете един брудершафт в Театър 199.

Даниела Стрелкова-Дянкова

Ноември 2014 г.

София