ГНЕВЪТ НА СВОБОДАТА „КЪЩАТА НА ГНЕВА“ ТРЯБВАШЕ ДА ПОЛУЧИ И НАГРАДА ЗА МУЗИКА

image-832c9f214c9a6181236b2d25ae385d1b7d63cbe92aea96ad3fe3707833528100-V

След наградите „Аскеер“ за поддържаща женска роля на Донка Аврамова-Бочева за ролята на Мартирио, Жана Рашева за ролята на Понсия, Лиляна Шомова за ролята на Магдалена, Николина Янчева за ролята на Адела, Филипа Балдева за ролята на Ангустиас и Яна Кузова за ролята на Амелия и за най-добро представление,  „Къщата на гнева“ в театър „Възраждане“ на режисьорката Диана Добрева трябваше да получи и отличието на Съюза на артистите в България „Икар“ за музика, за което беше номинирано. Трябваше също така да бъде удостоено и с „Икар“-и в други категории, защото напълно ги заслужава. Обаче журито на Съюза предпочете спектакли със съмнителна стойност. Но да не си разваляме настроението, говорейки за тях. Не си струват усилието.

В „Домът на Бернарда Алба“ великият испански поет и драматург Фредерико Гарсия Лорка разказва една история, спомен от детството му, прототип са му хората от съседната къща. Бернарда се връща от погребението на мъжа си заедно с петте си дъщери и по стара традиция в испанските села, обявява осемгодишен траур. Пиле не може да прехвърчи през зидовете на къщата. Само на най-голямата сестра Ангустиас е разрешено нощем да се среща на прозореца си с годеника си, много по-младият, красив Пепе Ел Ромеро. Пиесата е последната от селската трилогия на Лорка, включваща „Кървава сватба“ и „Йерма“. Тя е и последната творба на автора, който малко след като я завършва е зверски убит от франкистите. На сцената на Театър Българска армия се играе постановката на Диана Добрева „Йерма“. Дали ще направи и „Кървава сватба“?

В текста на „Домът на Бернарда Алба“ Диана Добрева умело е вплела и стихове на Лорка, Мигел Ернандес, Рафаел Алберти и други испански поети. Освен това нейна работа са костюмите и сценографията на представлението, за която, твърдо убедена съм, трябваше също да получи награда. Променила е заглавието на „Къщата на гнева“, защото нейната къща е изпълнена с и буди гняв. В нея бушуват чувства, емоции, копнежи, страсти, борби, любов и омраза, завист, ревност, отчаяние и надежда, въобще живот и смърт. В едно интервю режисьорката казва, че в спектакъла я занимава темата за диктатурата и може би за това, за да направи Бернарда още по-властна, жестока, сурова и деспотична, е поверила ролята на мъж, актьорът Георги Златарев. Една находчива и сполучлива идея. Но за мен постановката е не само и не главно за диктатурата, а по-скоро за нейната противоположност – свободата. Всичко в нея крещи и вие, жадува за независимост, за простор, духовен и физически. В малката заличка на театър „Възраждане“ декорът е задушаващ. Черен кръст с дупки, под който се движат героините, показвайки се оттук оттам. Тъма и мрак. Приглушено, насочено осветление, акцентиращо върху мистиката и подтиснатостта, които витаят на сцената. Подчертава ги не само играта на актрисите, но и великолепната музика на Петя Диманова.                                        Усещането е зловещо. Няма ги ярките бликове, помпозността и визуалната вакханалия от другите постановки на Диана Добрева. Тук всичко е също стилно и естетско, но е мислено в дълбочина, за да ни погълне бездната, в която живеят петте млади жени, да усетим докрай трагичната им съдба, да се изпълним със стремежа им към свободна воля, да изпитаме и гняв, и жал. Актрисите като че ли се молят, като че ли свещенодействат сякаш опиянени от страданието си. Трудно е да се открои една от тях като по-добра и затова не случайно „Аскеер“-а е за всички. Но за мен много интересна и извайваща плътен образ е Жана Рашева в ролята на слугинята Понсия. Нейният разказ за срещата между двама млади прелива от еротика и сласт и се превръща във въплъщение на стремежа към свобода, на жаждата за любов и човешка топлинка. Макар и мигновенни да са появяванията на Ивет Радулова като лудата майка на Бернарда, те остават трайни следи и силно впечатление.

Жегата тегне над домът на Бернарда Алба. Раздори го разкъсват. Мъката го изпепелява. А смъртта се прокрадва, за да го погуби.

Навън, всичко и навън. И свободата, и светлината, и щастието, и живота. А нас близо два часа ни обгръщат мрак, пустота, страдание, гняв, чувство за трагична обреченост, смърт. Да, всичко това е представлението „Къщата на гнева“. Но зрителят си излиза от него вдъхновен, облагороден, изпълнен с радостните трепети от докосването до висотата на изкуството.

Даниела Стрелкова-Дянкова

Април 2016 г.

София