Тъжна пиеса ли е „Четири“ по „Квартет“ на Раналд Харвут в Нов театър-НДК? Зависи. На едни ще се стори тъжна, на други – весела. Според мен зависи от зрителя, защото всъщност тя буди едновременно и смях, и тъга. Четирима прочути оперни певци, звезди в своето изкуство са заедно в старчески дом. Всеки е попаднал там по свои собствени причини, случайности, минали грешки и съдба. Свързват ги не само мястото и времето, но и общото минало – пели са заедно, дори имат световноизвестен квартет от „Риголето“, свързва ги и желанието да изживеят оставащите си дни в мир и покой, с поне малки радости и вълнения и най-вече с достоинство. Девизът им е: „Никакво самосъжаление!“ Дали успяват? Макар и трудно, понякога мъчително – да.
За това представление режисьорът Ивайло Христов е поканил великолепни актьори – Меглена Караламбова, Марин Янев, Стефан Мавродиев и Пламена Гетова. Сценографията и костюмите е поверил на Марина Янева – много простички, но съвсем достатъчни, за да се усетим в градината на старческия дом сред героите, всеки със своя характер, със своята индивидуалност.
Сиси на Меглена Караламбова е очарователна, добронамерена, услужлива, любвеобвилна, малко я гони склерозата, но тя не й обръща внимание, загърбва я. Актрисата, както само тя умее, вниква и се преобразява в подробностите, в дребните нещица в поведението си (подръпването на ластичния чорап за разширени вени, потрепването на мускулите на лицето й, игривостта й, например). Тези детайли и нюанси приковават погледа върху нея. Докато Уилф на Марин Янев е по-уравновесен и спокоен, макар че остаряването и последствията от него го разстройват, а любимата жена за цял живот ужасно му липсва. И въпреки това е весел и се опитва да открива щастливи мигове. Марин Янев е в стихията си. В същото време Реджи на Стефан Мавродиев е строг, сериозен, педантичен, съсредоточен в заниманията си по написването на автобиографията си. Но пристигането на бившата му жена в пансиона го изважда от релси. Опитва се да забрави миналото, да свиква с настоящето, да изживее спокойно и с достоинство старините си и сега всичко, преживяното го връхлита. Не можеш да си представиш друг в тази роля, освен Стефан Мавродиев. И пристига достолепната Джийн на Пламена Гетова, сбогувала се с бляскавия си предишен живот, финна, горда, леко отчуждена, тя постепенно пропуква черупката си. Най-после признава, че е спряла да пее рано, защото е загубила гласа си и не иска да си припомня за предишната си слава. Пламена Гетова тънко и умело изиграва пречупването на героинята си.
Четирима старци с млади сърца, смеят се на някои спомени, грижат се един за друг, подкрепят се, страдат, че някога са били нещо и сега се чувстват безполезни. Затова се хващат като удавник за сламка за концерта в дома по случай рождения ден на Джузепе Верди, но ще пеят на плейбек не само заради Джийн, но и за да върнат с гласовете си оттогава усещането за младост и живот. Четирима старци, които пораждат и усмивки у зрителя и леко болезнено свиване на сърцето. Четирима прекрасни актьори, които се справят чудесно дори на местата, където режисьорът отсъства (сцената с преобличането и финалната сцена). Накрая са само те и Джузепе Верди. И така, тъжна пиеса ли е „Четири“? Незнам.
Даниела Стрелкова-Дянкова
Май 2016 г.
София