Ако искате да си умрете от смях и да напуснете театъра в страхотно настроение, а после да разказвате на приятелите си каква весела пиеса сте гледали и колко сте се забавлявали, идете да видите спектакъла „Странната двойка“ от Нийл Саймън, постановка на Андрей Аврамов в Сатиричния театър.
Комедията на Нийл Саймън, написана през далечната 1965 година е световноизвестна с всичките си форми на представяне. След като Бродуей го прославя и получава доста награди, драматургът пише сценарий по пиесата, за който е номиниран за „Оскар“, а актьорите Джак Лемън и Уолтър Матау допринасят много филмът да се превърне в класика. Следват няколко телевизионни сериала, анимационен филм, адаптация на пиесата за жени, нейното продължение за това какво се случва след 30 години и естествено дълго и продължително пътешествие из театралните сцени по света.
Какво прави от двама приятели странна двойка? Нали приятелите се привличат? В комедията на американския драматург не е съвсем така, а тя е черпена от действителността. Автобиографична е. Прототипи на двамата главни герои са авторът и брат му Дани.
И така Феликс (Константин Икономов) и Оскар (Светломир Радев), макар и приятели са коренно различни. Разведеният Оскар е разхвърлян, дори мърляв, в дома му цари безпорядък, дори хаос и нормалното му жилище (сценография Невена Белева) прилича на коптор. Докато обсесивния, както биха го диагностицирали психиатрите, а иначе казано вманиячен Феликс, изгонен от жена си е невероятен чистник и луд на тема ред. Оскар кани бездомния си приятел да живее при него и оттам започва всичко… и смешното и малко тъжното. Режисьорът Андрей Аврамов подчертава, че „пиесата деликатно ни напомня, че приятелството е трудно изкуство.“ Изскачат проблемите за толератността, за търпимостта, за приемането на другия, на инакомислещия, на различния. Освен това самотата също се е настанила сред героите. Страхът от нея, невъзможността да бъде приета, да се привикне с нея. Жаждата за близост с човешко същество до теб, за общуване, за присъствие, за обич и разбиране, е ненаситна. Оттук идва и тъгата.
Актьорите в ролите на Оскар и Феликс дават всичко от себе си на сцената. А то е много. Светломир Радев (Оскар) умело прикрива зад немарливостта, грубостта и агресивността на героя си застоя му, необходимостта му от ново начало, от възбуждащи преживявания. А Феликс на Константин Икономов открито показва своята чувствителност, нежност, невъзможност да се раздели с миналото, да приеме живота такъв, какъвто е. Истеричното му миене и чистене, подреждане и готвене не може да прикрие дълбокото му отчаяние. Актьорът е блестящ във всеки миг от присъствието си на сцената. А диалозите между двамата са като фехтовка от висша класа. Много добри думи могат да се кажат и за останалите членове на приятелската група – Мартин Каров (Мъри), Богдан Казанджиев (Рой), Явор Борисов (Вини) и за флиртаджийките съседки Инес (Милена Аврамова) и Хулия (Ирина Първанова).
В програмата режисьорът Андрей Аврамов е написал: „Вярвам, че ако останем верни на автора и неговия тънък хумор, зрителите ще изпитат удоволствие от поредната среща с неговото творчество.“ Е, постигнал е целта си. И все пак, нали съм критик, едно пожелание. Мисля, че малко ускоряване на темпоритъма ще допринесе още повече за успеха на представлението.
Даниела Стрелкова-Дянкова, блог за театър
Април 2017г., София