Известната героиня на Тенеси Уилямс Бланш Дюбоа от пиесата му „Трамвай Желание“ не се появява от нищото. Тя има две предшественички и вдъхновителки.
Едната от тях е реално съществувалата актриса от нямото кино Лилиан Гиш. Звезда, на времето тя не успява да се приспособи към звуковото кино и въпреки шедьоврите, в които е участвала преди това, постепенно потъва в забвение. Нейната съдба и нейната драма предизвикват Тенеси Уилямс да напише ранната си едноактна пиеса „Портрет на Мадона“ (1946 г.), от която доста по-късно се раждат „Трамвай Желание“ и Бланш Дюбоа.
Сега Театрална работилница „Сфумато“ включва тази творба под заглавието „Портрет на една Мадона“ в програмата си „Изчезващата човечност“. Младият режисьор Димитър Сарджев (ученик на Иван Добчев и Георги Дюлгеров) много сполучливо е дообогатил драмата с други текстове на Тенеси Уилямс. Срастването им е безболезнено и ненатрапващо се.
Не случайно постановката се играе в зала „Ъндърграунд“ на театъра. Сценографката Боряна Чернева е създала среда, напомняща изоставен, разхвърлян в безпорядък музей. За да стигнат до местата си зрителите минават през покрити с бели чаршафи мебели, прозорец с опърпано и провиснало перде, стар грамофон с фуния и куп плочи, разхвърляни по земята стари чернобели снимки, празни рамки, от които спомените са изчезнали, струпани куфари, знак за отминали пътешествия, купчини книги. Музиката на Мила Искърова, без случаите, в които се пуска грамофона, е незабележим, но съществен спътник на действието.
Преди няколко сезона Иван Добчев откри наново след 19-годишна пауза актрисата Гергана Кофарджиева в спектакъла си „Преди/След“. И слава Богу! Защото иначе нямаше да имаме този актьорски дар, който тя ни дава с превъплъщението си в образа на мис Лукреция Колинс. Южнячка на преклонна възраст, много религиозна и запазила обноските си от отминали времена, героинята вече няколко десетки години не излиза от къщи, освен за да иде на църква и не приема никакво посетители. В домът й всичко е замряло, няма вече пари и е изгубила разсъдъка си. Няма днес, няма действителност, реални са само някои от спомените, но и те в по-голямата си част са видоизменени, измислени от болния й мозък. Всичко се случва в няколко часа в деня, в който тя трябва да бъде въдворена в лудница. Живее в свой свят и мисли, че все още е младо момиче, в чиято спалня ту е влязъл чужд мъж, за да я обезчести, ту води въображаеми разговори с любимия си, от когото смята, че е бременна. Единствените свидетели на лудостта й са Портиерът (Иван Златарев) и Момчето от асансьора(Димитър Николов). Единият, Портиерът й съчувства и я съжалява, дори донякъде разбира, а другият, Момчето от асансьора е въплъщение на всичко, което я ужасява от днешния ден, което я праща в безвремието – груб, безскрупулен, безмилостен, крадлив егоист.
Гергана Кофарджиева наистина се превръща в Мадона. Срамежлива и същевременно закачлива и кокетна, изискана и претенциозна като младо момиче от минали времена. И грохнала старица, потънала в забрава и във виденията си, носталгични и безумни, но въпреки всичко истинска дама, както казва Портиера. 81-годишната Гергана Кофарджиева играе нюансирано, откроява всеки детайл, ту провлачва говора си до напевност във фантазиите, ту го накъсва в мъката и страданието си.
Популярният Леонид Йовчев явно е осъзнал стойността, която ще добие представлението и затова е приел малката роля на Доктора, дошъл да отведе мис Колинс. Самият той с объркан и безсмислен живот, който актьорът успява да пресъздаде за няколко минути, й съчувства и я обгръща с внимание.
Пиесата е трагичен вик за пропуснатото в живота, за изгубеното и за безкрайната самота. И остава въпросът дали всеки от нас има своя измислен свят, който го спасява от грубата действителност?
Даниела Стрелкова-Дянкова
Януари 2014 г., София