Да. Отива й! Озарява я с блестящ ореол! Винаги съм я харесвала. Но сега направо ме порази! Като прохладен, освежаващ летен дъжд! Слънчев лъч и топлина. Като зловеща, страшна зимна виелица! Студ и мрак.
Елена Телбис в моноспектакъла „Prima facie“. Латински юридически термин, който означава „На пръв поглед“. Авторката на пиесата, австралийката Сузи Милър, бивша адвокатка, зарязала професията си след създаването на „Prima facie“, за да се отдаде на писането. Успехът на дебюта й е главозамайващ. От Сидни през 2019 г. до „Уест Енд“ и „Бродуей“, а сега вече местата и театрите по цял свят са толкова много, че ако се изброяват списъкът ще е твърде дълъг. Наградите и номинациите – също. Всичките могат да се видят в Интернет.
Постановката в Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ няма режисьор. Консултантката Светлана Янчева (актриса за тези, които се чудят), е свършила неговата работа със завидно умение, повече от отлично. Тандемът от две актриси и по-важното -приятелки, е скочил много над летвата. Помощници са му Радослав Петкашев с добрия си и прецизен превод, Ванина Цандева с костюмите и сценографията, великолепно простичка – стол, маса, катедра и микрофон и Теодора Симова с графичния си дизайн. Интересно и успешно.
Заглавие на пиесата от юридическата терминология. Има ли по-конкретна връзка с нея или е просто някаква алюзия? Естествено следва въпросът за какво всъщност иде реч в моноспектакъла? Веднага отговарям. Заглавието и съдържанието имат пряка връзка, но не е само тя…
Младата Теса Енслър безприкословно вярва в правосъдието. Затова е избрала да стане адвокатка и това й се отдава. Кариерата й светкавично върви нагоре. Няма загубени дела. Почти. Наслаждава се на уменията си в съдебната зала. Знае, че може. Смела е и силна. Винаги спазва правилата на играта, наречена правосъдие, защото вярва в тях. За нея животът е страхотен, дори и когато напуска напудрения си квартал, за да посети бедното си семейство, на което помага, защото единствено тя е могла да излезе от калта. Но… щастието не е вечно, казват. Всичко се обръща наопаки и тя се оказва от другата страна на бариерата, за да види, да се сблъска с фалша на правосъдната система, за да загуби играта с нея и с това и вярата си, защото правилата са лъжовни и не еднакви за всички. Казва: „Не е честно!“ Хубавото в пиесата на Сузи Милър е, че сексуалното насилие над жени е само повод за по-дълбоки и всеобхватни разсъждения за справедливостта, за честото й отсъствие, за мъките и терзанията на живота без нея. Тя може да бъде навсякъде и във всякаква форма и е съдбовно важно да я има. Защото житейският път без справедливост е каменист и хлъзгав, безкрайно тежък. Невъзможен.
За Елена Телбис съвсем не е трудно да изпълни голата сцена с аурата си. Прави го prima facie с лекота, но само тя си знае какво чувства и усеща. Теб обаче те омайва. Вторачваш се в нея. Можеш само да предполагаш, че всеки детайл, всеки нюанс е многократно премислен, отрепетиран и закован. Но не е сигурно. Защото в сценичното й присъствие – движение, жест, мимика, поглед, излъчване, извират от сърцето и душата й. Това е Дар от Бога! Не намирам достатъчно подходящи и точни думи в речниковия си запас, може би не е особено богат, за да опиша всичко, което преживявам като я гледам и слушам на сцената и чета интервютата й. Елена Телбис буди възторг. Мисълта, че има хора като нея те вдъхновява.
Даниела Стрелкова-Дянкова
Януари 2025 г.
София
P.S. Съжалявам, ако не сте доволни от прочетеното. Грешката е моя. Понеже много, ама много исках текста ми да стане супер, от напъване май се издъних. Случва ми се понякога, когато съм силно впечатлена, дори обсебена от магическото излъчване на някой актьор или спектакъл, от голям мерак, резултатът да е под нивото на стремежът. Емоции са това. Не мога да ги контролирам. Но не мога и без тях!