Етикет: Бойко Кръстанов

ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!

Идете в Театрална работилница „Сфумато“ и ще чуете една чудна приказка. Една мъдра, чиста, бистра, блестяща и ценна като брилянт история за живота, тоест за любовта, защото всичко е любов най-накрая. Ще ви я разкажат британецът Дънкан Макмилан, режисьорът Марий Росен и актьорите Елена Телбис и Бойко Кръстанов. Нарекли са я „Дишай“. Може би, защото първото което прави новороденото човече е да започне да диша. И така… До края, когато изпуска последното си дихание, за да се превърне в ангел.

За да потънете в тази история-приказка, нямате нужда от декори и оригинални сценографски решения. Само от танцуваща по голямата сцена светлина. Защото след словото Бог създаде светлината! Тя озарява и най-тъмните и мрачни кътчета на Земята и на човешката Душа.

Ежедневие. На опашката в ИКЕА са Тя и Той. Без имена. Не е нужно. Млади, образовани, интелигентни, модерни. Влюбени. И точно там, в магазина внезапно Той поставя въпроса за бебе. Шок! И за Нея, и за нас. Тя – с избухлива, гневна, нервна реакция. Има ли смисъл от нов човек на тази обречена Земя?! Въглероден диоксид, въглероден отпечатък, страх от идващите дни и години. Въобще ще има ли бъдеще за човечеството или то бавно загива, отива си…?! Няма музика, нямо звуци. Тишина. Марий Росен, експериментатор и оригинал, мести лъча на прожектора по празната сцена. Той и Тя са ту сами, ту заедно в светлия му кръг, ту ги поглъща тъмнината в черните им дрехи, с които ги е облякла Ванина Цандева.

Събират се, разделят се, нараняват се, любят се, докосват телата и Душите си, сливат ги. Имат дете. Заедно са до края. Живеят. Дишат. Обичат се. Казват ни, че въпреки страха и отчаянието има смисъл. В безизходицата се намира изход. Просто трябва да сме по-отговорни, по-грижовни към себе си, към другите, към всичко около нас. Тогава светлината никога няма да угасне, Слънцето и Луната ще изгряват всеки ден и всяка нощ.

Елена Телбис е като оголен нерв. Трепти, задъхва се, изгаря и пак се ражда от пепелта си. Крехка и силна. Нежна и страстна. Невероятна, изумителна, вдъхновяваща. Категорично не съм съгласна с тези, които смятат, че Бойко Кръстанов не й е равностоен като актьорско изпълнение. Те просто са различни, както и героите им. Но е сигурно, че без Бойко Кръстанов, нямаше да я има Елена Телбис и без Елена Телбис, нямаше да го има Бойко Кръстанов. Те дишат в един ритъм. Заедно.

Гледах „Дишай“ два пъти. Бих могла обаче да го гледам и още… Защото Дънкан Макмилан, Марий Росен, Елена Телбис и Бойко Кръстанов, ме даряват всеки път с нови неща за размисъл. Гледайте, слушайте, чувствайте, мислете! Дишайте!

 

Даниела Стрелкова- Дянкова

Ноември 2023 г.

София

 

 

ТИШИНАТА КАТО ГЛАВЕН ГЕРОЙ

Аз съм индивидуалистка. Затова и отидох да гледам постановката на Явор Гърдев „Празникът“ в Малък градски театър „Зад Канала“ доста предубедена, скептична и въоръжена с поговорките: „Много баби, хилаво бебе.“ и „Орташката работа и кучетата не я ядат.“ Те се отнасят за текста, който има много „бащи“: сценаристите на датския филм „Празненството“, който е първоизточник, Томас Винтерберг, Моргенс Руков, Бо Хансен, авторът на сценичната адаптация, британецът Дейвид Елдридж и накрая, режисьорът Явор Гърдев, който прави своя редакция. Освен това бях попрочела нещичко за драматургичния материал и гледах подозрително на факта, че е използвана една до болка позната формула – семейна сбирка, на която излизат наяве строго пазени тайни, сякаш са „забравени“, сякаш не са съществували. Всичко ми изглеждаше съмнително. Но… Изненадата ми беше огромна, завладяваща, поразяваща. Направи ми я Явор Гърдев. По принцип той не буди у мен сляп екстаз, безапелационно приемане. Някои негови работи харесвам ужасно много, други – не дотам, трети – направо не ми допадат. Тук ми направи показно как от малкото може да се роди нещо изключително, невероятно голямо и ценно. И за мен беше чест да го съпреживея!

В театъра всичко е важно, но в отделните случаи подредбата е различна. В този на първо място са актьорите, думите, които изричат, чувствата, които изпитват, характерите, психологията и мисленето на героите им. Интересно е решението на режисьора Явор Гърдев сред изпълнителите да не се открояват отделни „звезди“. Всички греят, всички блестят. Разбира се, най-трудно му е на Бойко Кръстанов (Кристиан), който трябва да предизвика взрив без много шум, емоции и илюминации, тихо, кротко, но дълбоко. И го прави успешно. Великолепно!

Да се върнем на всички! Няма да ги изреждам, макар че го заслужават. Странно е някак си това семейство и то още в началото на появяването на членовете му и приятелите им на сцената в имението за юбилея на бащата Хелгар (Иван Бърнев). Искат да се правят на нормални, но не са. Шумни, превъзбудено весели и радостни, с хумора си, с острите си шеги, с дрязгите помежду си, с ироничните си подмятания… Шумни, прекалено шумни… Затова и тишината се превръща всъщност в главния герой в „Празникът“. Само мигове тишина, обаче те поглъщат, изпълнени с неимоверно мощно съдържание и дълбок смисъл. А когато отсъства е „подсилена“ от гръмогласните детски песнички, разюзданите танци и от време на време – от тържествената, зловеща, предизвикваща тръпки музика на Калин Николов. Усещането е сякаш се появява призракът на Командора от „Дон Жуан“ на Молиер. Потресаващо! И това в една среда отлично съчетана с ограниченото сценично пространство на Малък градски театър „Зад Канала“. Повече не нужно. Така всичко ври и кипи и не се разстила и разпилява излишно. Сценографията и костюмите са на Свила Величкова и Елица Рангелова. Те са черно-бели. Черна е предната част на сцената, където е тържеството, а над нея са трите спални на порасналите деца с белите чаршафи на леглата. Понякога действието тече и на четирите места едновременно. Получава се. Страхотна идея на режисьора! Костюмите, много изчистени и елегантни, при пристигането са в бяло, на празника – в черно, а на другата сутрин – отново в бяло. На закуската героите са седнали с гръб като че ли така ще избягат от разбушувалите се предишната вечер страсти и ще ги забравят. Нищо не се е случило! Животът продължава постарому! Така ли е? Не съм сигурна като гледам израженията на лицата на актьорите по време на поклона. Поразително представление!

Даниела Стрелкова-Дянкова

октомври 2019 г., София