И ОЩЕ… ЗА ПЕТТЕ „С“
Актрисата блести като двойничка, като второто „аз“ на прочутата криминална писателка през погледа на австралийската драматуржка Джоана Мъри-Смит.
За всички, които са я следили още от явяването й на конкурса за актьори в Младежкия театър с откъс от пиеса на Фредерико Гарсия Лорка (доколкото си спомням беше „Кървава сватба“), поредното й надвърхово постижение едва ли би трябвало да е изненада. Но е! Превъплъщението й в образа на Патриша Хайсмит надскача върховете и полита в облаците, Свободно, Силно, Смело, Светло и Сияещо. Следвам я задъхано, с удивление и възторг. Като хипнотизирана. Благодаря ти, Станке, за полета, който ми подари!
Сцените на много театри по света са прегърнали пиесата „Швейцария“ на родената в Мелбърн авторка, посветена на последните години от живота на Патриша Хайсмит, скандалната бунтарка, особнячка и чешитка, създала гениални психотрилъри с много алкохол, цигари, любовни истории само с жени, отглеждане на котки в дома си и с безброй охлюви в градината си. И най-вече с безумна страст, омагьосала самият Колос Алфред Хичкок да заснеме един от най-добрите си филми по романа й „Непознати във влака“ и колегата си Реймънд Чандлър да напише киносценария по него.
И Станка Калчева спокойно може да каже като Гюстав Флобер: „Патриша Хайсмит – това съм аз!“ Рязка, иронична, дръзка, непокорна, пряма, дори груба в началото на срещата си с нахълталия в самотното й уединение млад редактор Едуард Риджуей (Боян Арсов) от издателството в Ню Йорк, с което работи цял живот, за да изтръгне от нея подписът й под договор за още един, последен роман за Том Рипли, най- успешният й и популярен герой. Едуард Риджуей е боготворящ и дързък. Патриша Хайсмит – с чувство за хумор, иронична и до болка директна. Тя е приключила с това и не иска нито да го чуе, нито допусне до себе си, обладана от мизатропията си, расизма, антисемитизма и безбожието си. Плах, неуверен, несигурен в себе си, младокът се страхува като че ли от нея… Но постепенно става непоклатим, твърд като скала, напорист, дори арогантно нахален, агресивен в сблъсъка с думи, аргументи, факти, съображения, мотиви, нападки и желание за надмощие. И въпреки това сме свидетели на елегантно надиграване като в красив, аристократичен мускетарски дуел.
Изборът на Боян Арсов за партньор на Станка Калчева е само една от находките на режисьора Владимир Люцканов в спектакъла. Най-добрата! Младият актьор е гъвкав, изобретателен, неустоим, макар и хладен… С времето естествено се превръща в чувствителен, раним, разбиращ събеседник и съучастник.
Детайл! Детайл! Детайл! За театъра (понеже говорим за театрално представление), той е като маслото за френската кухня, тоест – най-важният! За постановката на пиесата „Швейцария“ той е най-подходящ и е навсякъде на сцената на „Театър 199“ и в актьорските изпълнения. Не отричам едрият щрих, но зависи как и къде…
Страхотна е идеята на композитора Емилиян Гацов-Елби да избере за лайтмотив тракането на клавишите на механична пишеща машина. А преди поредният словесен „звън на шпагите“, се чуват ритмични звуци, предвестници на неизбежното. И един интересен режисьорски и музикален детайл – върти се грамофнна плоча с песен на един от любимите на Патриша Хайсмит мюзикъли, а върху нея се върти и чашата й с уиски. Онова, което я убива и вдъхновява!
Незнам със сигурност дали наистина сценографът Венелин Шурелов се е съобразил с реалната обстановка на швейцарския кабинет на Патриша Хайсмит или този на сцената на „Театър 199“ е само плод на неговото въображение, но землистите му тонове се сливат с тези в душите на двамата герои. Иначе… бюро, столове, канапе и масичка с грамофон. Всичко от епохата. На две от стените – закачени колекции от огнестрелни и хладни оръжия.
Макар и бавно дуелът прелива в танц, във взаимно проникване на две души. Елица Георгиева, освен че с грима си е направила Станка Калчева копие на Патриша Хасмит, с костюмите си е преоблякла двете действащи лица накрая в едно. Фикцията е сътворена. Сливането на Патриша Хайсмит и героят й Том Рипли е завършено.
Гласът, интонациите, погледите, движенията, потръпванията на мускулите на лицето и ръцете, излъчването, дали са на Станка Калчева или пък са на самата Патриша Хайсмит?
Даниела Стрелкова – Дянкова
Март 2025г.
София